АДАПТИРАНЕ НА ДЕТЕТО при постъпване в училище или детско заведение

АДАПТИРАНЕ НА ДЕТЕТО

при постъпване в училище или детско заведение

Невена Иванова-психолог в ЦСРИ „Алтернатива „

Въведение

Едно от най – важните и вълнуващи събития в живота на всяко и дете и неговите родители е постъпването в училище или постъпването за първи път в детска градина. Постъпването на детето в училище или детско заведение е свързано с много вълнения и трепет, понякога и тревоги за неговите родители .

Много важно за преодоляването на проблемите и успешното адаптиране на детето в новата среда е да се започне своевременно информиране, консултиране, съвместна работа между родител-учител/възпитател- ресурсен учител- специалист от ЦСРИ. Като начало е необходимо да се определят някои от най-важните очаквани проблеми и да се потърсят навреме решения на тях в добро взаимодействие на родителите и всички включени специалисти.

Основни проблеми в адаптирането на дете пре постъпване в училище / детско заведение

Ще се опитаме да разгледаме основните проблеми и затруднения, които срещат децата със специални нужди при обучението си в училище – както образователни, така и социално – комуникативни, емоционални, поведенчески:

  1. a)Среща се с нова среда: детски колектив, специалисти, работно място. Тук много често- поради недостатъчна подготвеност на родители и деца- са възможни негативни реакции, дори отхвърляне на детето с увреждане; при децата с аутизъм / поради спецификата на състоянието им / новата работна среда може да предизвика нежелание въобще да посещават.
  2. b)Спазване на нов режим: на ставане, на организиране на занимания, на почивка и игри.
  3. c)Спазване на нови правила : на общуване, на занимания.
  4. d)Овладяване на учебен материал: той може да не е съобразен с възможностите на детето и като обем , и като начин на поднасяне, и като използване на неподходящи учебни материали.
  5. e)Покриване на учебни изисквания: тук е особено важно внимателно да е преценена формата на обучение на детето, така че тя максимално да отговаря на неговите възможности и потребности.

Независимо, че през последните десетина години се направиха редица стъпки по посока утвърждаването на мястото на децата със специални образователни потребности (СОП) в масовото училище/ ЦДГ, все още има редица въпроси, които чакат своите оптимални решения.

За учителите това е огромно предизвикателство, тъй като те трябва да адаптират методиката на обучение по предметите, които преподават съобразно наличието на едно или повече деца със СОП в класните стаи, без това да се отрази на качеството и ефективността на учебната дейност в класната стая. Често учителите не са достатъчно добре подготвени за това.

За родителите – да привикнат с идеята, че съвместното обучение между деца със СОП и без СОП е неизбежно и че те биха могли да подпомогнат усилията в нелекия процес на съвместно адаптиране на децата със СОП и без СОП едни към други- а за това също се изискват допълнителни познания и умения.

Необходимо е да подчертаем, че не може да има една обща методика на работа с децата със СОП в масовото училище поради две основни причини – първо, подходът към всяко дете със СОП зависи пряко от неговото индивидуално състояние и второ, всеки отделен учебен предмет има своя методика, която учителят трябва да специфизира съобразно състоянието и възможностите на детето. Не може и да се изведат правила и препоръки, които са общовалидни като основа за адаптиране на детето в училищна среда.

НАЙ –ВАЖНИ УСЛОВИЯ ЗА УСПЕШНОТО АДАПТИРАНЕ НА ДЕТЕТО

  1. Разбиране към детето със СОП – от страна на учителя, другите деца и техните родители; Приемане на проблемите на детето от родителите му и тяхната пълна съпричастност и заинтересованост.
  2. Поощряване на успехите, които постига детето;
  3. Проявяване на толерантност от страна на другите деца към тези със СОП;
  4. Повече индивидуална работа с детето;
  5. Подбор на методи и подходи, адекватни на възможностите на детето;наличие на достатъчно дидактически материали, адаптирани учебни помагала и др.;
  6. Работа в екип между ресурсния и масовия учител;
  7. Методическа подготовка на учителя за работа с деца със СОП;
  8. Добро взаимодействие между родители, ресурсен учител, масов учител,психолог, социални работници, държавен и неправителствен сектор;
  9. Създаване на „подходяща подкрепяща среда – материална и духовна, където детето да се чувства сигурно и обичано”;
  10. „Формирането на положителни обществени нагласи е важен фактор за пълноценното социално включване на децата със специални образователни потребности и Пиобщаването на родителите в този процес е гарант за успеха му.”

  1. Зачимост на взаимодействието с родителите на децата със СОП, интегрирани в масовото училище. Успешността на това взаимодействие зависи от:

-   Информираността на родителите за проблема на детето;

-   Информираността на родителите за това как практически се реализира интеграцията на детето им, начините, по които се работи с него в училище, как то се справя с поставените задачи;

-   Непрекъснатостта на контакта с родителите (ежедневно); оказване на съдействие от страна на родителя на учителя;

-   Индивидуалните разговори с родителите относно постиженията и затрудненията,

-   изпитвани от техните деца;

-   Групова работа с родителите;

-   Посещения на родители в учебни часове;

-   Включване на родители в тържества, празници и други училищни мероприятия;

НЯКОИ ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ към работата на учителя в клас, в който се осъществява интеграция на дете със СОП, с които трябва да са запознати и родителите и които те биха могли да използват и в домашни условия.

ПРИ ДЕТЕ С УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ

-   Това, което учителят изисква от детето със СОП по-скоро да се показва, отколкото да се казва.

-   При даването на инструкции да се използват по-прости думи и задължително да се провери дали детето е разбрало какво се очаква от него.

-   Да се използват по-скоро предмети, реални обекти, които „детето може да почувства и пипне”, отколкото да се работи с хартия и химикал. Да се прави опит „да се свържат уроците с опита на детето и ежедневния живот”.

-   Когато бъде започната една дейност с детето, тя да бъде довършена докрай и едва след това да се започне друга дейност.

-   Поставените задачи трябва да се разбият на малки части, като детето започне от това, което може и едва след това да се придвижи напред към по-трудните части. Ако детето се затруднява, е добре връщане назад към по-леката част за него.

-   Когато детето постига успех, учителят трябва да не пести поощренията и насърчаванията към него.

-   При изпълнението на поставена задача е добре учителят да насърчава детето да прави повече упражнения, докато усъвършенства изгражданите умения.

-   По възможност е добре децата да развиват умения, използвайки различни материали (напр. развитието на уменията за писане може да става върху пясък, чрез рисуване с пръсти, с тебешири, пастели, цветни моливи).

-   Добре е да се осигури подкрепа от член на семейството, който да прави „домашна работа” с детето, като след това резултатите се преглеждат от учителя.

-   Работа по двойки или в група заедно с друго дете (деца) от класа, което може да подпомогне изпълнението на дейностите от страна на детето с умствена изостаналост също се препоръчва. Децата, които по-бързо се справят с поставените задачи, може след като са готови да помогнат на детето, което работи по-бавно да изпълни поставените задачи.

-   При групова работа учителят е добре да постави такива задачи, че всяко едно дете да има своя принос при изпълнението им съобразно своите възможности,като изпълнението на задачата на детето с умствена изостаналост да има своята значимост за цялостния резултат и тя да бъде поставена така, че то да изпитва удоволствие от работата върху нея

ПРИ ДЕТЕ С АУТИЗЪМ

-   Учителят е по-добре „най-напред да се присъедини към фокуса на внимание на детето”, а не „да очаква, че детето ще се присъедини към вниманието на възрастния”.

-   Учителят е добре „да коментира дейността, с която детето се е ангажирало, или, особено за децата, които не говорят, да се присъедини към тази дейност”. По този начин ще бъде по-лесно да се привлече вниманието на детето.

-   Учителят трябва да е сигурен, че детето е разбрало задачата, която поставя и да изчака, докато получи отговор (времето за това може да е повече, отколкото при другите деца), т.е. нужно е търпение.

-   Не може да се разчита на директното даване на инструкции на децата, както и на настояването те непременно да се придържат към изпълнението на задачата. Необходимо е с детето да се работи пряко, като се следят неговите реакции и участие в комуникацията (вербално, чрез знаци).

-   Учителят трябва да се съобрази с това, че децата с аутизъм се включват трудно в неструктурирани игри с връстници (например по време на междучасие, в свободно от учебна дейност време). Ето защо включването на детето с аутизъм във взаимодействие с връстници трябва да става в дейности със структуриран характер (т.е. да се работи предварително с него относно задачата, която трябва да изпълни с децата и то „да учи от групата как да изпълни задачата с другите”).

-   Учителят трябва да има предвид, че детето с аутизъм „се съпротивлява на промените в рутината и се ангажира със стереотипно повтарящо се поведение”. Това естествено може да предизвика негативизъм при предлагането на промяна в дейността.

-   Когато се предлага задача за изпълнение на детето с аутизъм, тя трябва да бъде достатъчно добре структурирана – детето трябва да разбере „какво да прави, къде, кога, как и кога да приключи”.

-   Препоръчва се учителите да разчитат не само на устното говорене, а да използват „писмени или с образи инструкции”. Когато говорят, е добре да използват „кратки изречения с достатъчно паузи между тях”.

НЯКОИ ПРЕПОРЪКИ КЪМ РОДИТЕЛИТЕ

Какво биха могли да направят родителите, за да се развива детето в позитивна насока , въпреки проблемите , които среща в училище .

  1. 1.Не губете надежда ! Когато с детето се работи – винаги има напредък.При наличието на подкрепа от околните и усърдна работа от страна на детето ,неговите затруднения биха могли до голяма степен да се компенсират .
  2. 2.Не упреквайте себе си и своите деца за проблемите .Гневът , тревожността и чувството за вина не могат да помогнат, те изтощават емоционално и увеличават стреса , на който са подложени родителите. силията на всички би трябвало да бъдат ориентирани по посока на намирането на подходящи форми на подкрепа и откликване на специалните нужди на детето .
  3. 3.Приемете детето си такова, каквото е . Приемайки детето с неговите силни и слаби страни ,родителите дават шанс то да се чувства обичано , а това на свой ред прави успеха по – реалистичен .
  4. 4.Обяснете на детето защо му е трудно. За самото дете е важно да знае, защо трудностите, с които се сблъсква в училище, му пречат да се справя, подобно на връстниците си .То само забелязва , че при него е налице нещо по – различно, на базата на което прави някои изводи за себе си .В този смисъл, едно обяснение, съобразено с възрастта , е наистина наложително .
  5. 5.Потърсете помощ своевременно. Колкото по – рано бъде изяснен проблема , толкова по – скоро ще бъдат предприети и съответните мерки за неговото преодоляване, а това само по себе си увеличава шансовете за успех .
  6. 6.Помагайте на детето да бъде самостоятелно, не го правете зависимо. Ако родителите се ,, въздържати оставят децата сами да се справят, много скоро това ще се увенчае с успех , от който ще спечелят всички. Прекаленото обгрижване от страна на родителите би могло да навреди, тъй като по този начин децата заживяват в нереален свят и стават зависими от околните .
  7. 7.Възлагайте задачи и изисквайте изпълнението им . Независимо от всичк, от ДЕЦАТА трябва да се изисква и да им бъдат възлагани задачи при условия , валидни за всички останали , поемайки отговорност за тях .
  8. 8.Намирайте винаги време и желание за общуване с детето. Ежедневните 10 минути , посветени на тях, различни от подготовката на домашните или уроците, свързани със занимания, приятни и за двете страни, ще подобрят значително отношенията помежду им и емоционалния климат в семейството .
  9. 9.Откривайте силните страни на вашето дете и ги развивайте. Родителите най – добре познават своите деца, разкривайки техния подчертан интерес или талант в определена сфера , те предоставаят на детето си нов шанс за успех .
  10. 10.Мотивирайте децата за участие в странични дейности. Рисуването, реденето на пъзел , плуването или карането на колело, са само една част от заниманията , които биха могли да се реализират съвместно с детето. Язденето, ските , скейтборда или друг вид спорт , стимулират общата моторика и двигателната култура на децата .

От родителя се очаква да помогне на детето да открие и изпита удоволствие от разнообразните занимания. Веднъж убедени, че успехът е възможен, децата по – лесно ще открият неговия смисъл и ще изминат пътя до следващото си постижение.

ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

  1. „Наръчник за учители и специалисти ; методики за работа с деца със СОП”

Издание на Сдружение „Младежки форум „, Разград, 2012

  1. Психологично консултиране на деца , юноши и родители – Диана Циркова , Издателство Център за психосоциална подкрепа , София 2007
  2. Електронно училище за родители 


Ново изследване в България при съмнение за аутизъм

Връзката между Синдромa на Чупливата Х хромозома и аутизма е отдавна известен. Синдромът на Чупливата Х хромозома е най-честата наследствена причина за умствена изостаналост и интелектуална неспособност и е пряко свързана с прояви от аутистичния спектър.

Отскоро, изследването за Синдром на Чупливата Х хромозома е достъпно и се препоръчва от специалистите в цялата страна, като благодарение на НМ Дженомикс, необходимата за извършване на изследването венозна кръв може да бъде взета във всяко населено място в страната, без да се налага пациентът (обикновено деца) да пътуват до Националната Генетична Лаборатория (Лаборатория по Клинична генетика, СБАЛАГ “Майчин дом” - София), където се извършва изследването.

Синдромът на Чупливата Х хромозома е състояние, при което определен ген (FMR1), който се намира в дългото рамо на половата Х хромозомата е мутирал и не се произвежда достатъчно количество протеин (fragile X mental retardation 1 protein), необходим за растежа и развитието на мозъка.

Всеки човек има поне една полова Х хромозома. Момичетата – ХХ, момчетата – ХУ. Ако момиче има чуплива (дефектна по описания начин) Х хромозома, нейната втора Х хромозома обикновено е здрава и това компенсира проблемната. При момчетата, обаче, има само 1 Х хромозома и няма какво да я компенсира. Това е причината симптомите на Синдрома на чупливата Х хромозома обикновено да са по-сериозни при момчетата, отколкото при момичетата.

По статистика, синдромът засяга около 1 на 4000 момчета и 1 на 8000 момичета всяка година, като момчетата с чуплива Х хромозома имат по-сериозни проблеми със заучаването и поведението от момичетата.

Установяването на Синдрома при пациентите, дава огромно предимство на педиатрите и психолозите за работа с деца, с прояви в аутистичния спектър ( трудности с абстрактното мислене, умствена изостаналост, липсата на внимание, липсата на очен контакт и др.) и максималното им адаптиране и социализиране. Макар и със сходни поведенчески прояви с аутизма, пациентите със Синдром на Чупливата Х хромозома имат свои специфични особености и целенасочената работа с тях по определен модел, дава много по-големи шансове на децата за социализиране и приемане в обществото.

Марина Григорова

Биолог, Мениджър проекти

НМ Дженомикс

тел.: 0882 406 205

This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Ще може ли аутизмът да се открива още при бебетата

Източник: Дневник, 16.11.2011

http://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2011/11/16

Учените откриват все повече доказателства, че мозъкът на децата с аутизъм е много по-различен от този на останалите им връстници. Ново проучване, което потвърждава наличието на повече мозъчни клетки при засегнатите от това състояние, е стигнало до заключението, че аутизмът се получава още в майчината утроба, а не е придобит в по-късните етапи от развитието.
В изследването, публикувано в Journal of American Medical Association, което американското списание "Тайм" цитира, екип от Калифорнийския университет в Сан Диего е стигнал до заключението, че децата с аутизъм имат около 67% повече нервни клетки в префронталната кора на главния мозък от онези, които не са засегнати от състоянието. Тази част от мозъка участва в процесите, свързани със социалните умения, комуникацията, познавателните функции и езика - сфери, в които децата с аутизъм често показват анормално развитие.
"Ако знаем, че при аутизма имаме конкретен дефект, появяващ се изключително рано при развитието на бебето, това би ни помогнало да се съсредоточим върху следващите стъпки в изследването, които ще разгледат причината за появата на твърде голямото количество неврони", казва старшият учен от екипа Ерик Корчезне. Това от своя страна би дало надежда в бъдеще да се открие нов тип лечение, което да помогне на децата и семействата им да се справят по-добре при проявата на симптомите на аутизма.
Корчезне е изследвал мозъка на седем момчета с аутизъм между 2 и 16 години, след като са починали, и след това сравнил резултатите с тези, получени при изучаването на деца на същата възраст, също загинали, но които не са имали това заболяване. Откритието за наличието на повече неврони било изненадващо, защото дефицитите в социалните умения, които страдащите от аутизъм имат, обикновено се обясняват с по-малко, а не повече нервна тъкан.
Когато мислим за неспособността да се обработва сложна информация, ние най-често смятаме, че връзките и мозъчните клетки са по-малко от необходи-
мото", казва той. "Заключенията ни обаче показват точно обратното."
Въпреки това засегнатите от аутизъм деца може би страдат именно от липсата на адекватни връзки между невроните, тъй като свръхизобилието им би могло да доведе до усложнения при свързването им и до по-трудна обмяна на информация между тях. Това положение, казва Корчезне, "може да забавя или да пречи на нормалната комуникация между различните мозъчни части".
Общуването например изисква нервите от раздалечени части на мозъка да се свържат. Прекалено многото нервни клетки могат да "задушат" някои от тези връзки като гора, в която дърветата, разположени твърде близко едно до друго, се убиват взаимно.
Важен детайл е, че многото неврони в префронталната кора се образуват не след раждането, а при ранното развитие на бебето в матката. Ако това е вярно, промените, отговорни за развитието на това състояние, се появяват много по-рано, отколкото се е смятало досега.