АДАПТИРАНЕ НА ДЕТЕТО

при постъпване в училище или детско заведение

Невена Иванова-психолог в ЦСРИ „Алтернатива „

Въведение

Едно от най – важните и вълнуващи събития в живота на всяко и дете и неговите родители е постъпването в училище или постъпването за първи път в детска градина. Постъпването на детето в училище или детско заведение е свързано с много вълнения и трепет, понякога и тревоги за неговите родители .

Много важно за преодоляването на проблемите и успешното адаптиране на детето в новата среда е да се започне своевременно информиране, консултиране, съвместна работа между родител-учител/възпитател- ресурсен учител- специалист от ЦСРИ. Като начало е необходимо да се определят някои от най-важните очаквани проблеми и да се потърсят навреме решения на тях в добро взаимодействие на родителите и всички включени специалисти.

Основни проблеми в адаптирането на дете пре постъпване в училище / детско заведение

Ще се опитаме да разгледаме основните проблеми и затруднения, които срещат децата със специални нужди при обучението си в училище – както образователни, така и социално – комуникативни, емоционални, поведенчески:

1. a)Среща се с нова среда: детски колектив, специалисти, работно място. Тук много често- поради недостатъчна подготвеност на родители и деца- са възможни негативни реакции, дори отхвърляне на детето с увреждане; при децата с аутизъм / поради спецификата на състоянието им / новата работна среда може да предизвика нежелание въобще да посещават.
2. b)Спазване на нов режим: на ставане, на организиране на занимания, на почивка и игри.
3. c)Спазване на нови правила : на общуване, на занимания.
4. d)Овладяване на учебен материал: той може да не е съобразен с възможностите на детето и като обем , и като начин на поднасяне, и като използване на неподходящи учебни материали.
5. e)Покриване на учебни изисквания: тук е особено важно внимателно да е преценена формата на обучение на детето, така че тя максимално да отговаря на неговите възможности и потребности.

Независимо, че през последните десетина години се направиха редица стъпки по посока утвърждаването на мястото на децата със специални образователни потребности (СОП) в масовото училище/ ЦДГ, все още има редица въпроси, които чакат своите оптимални решения.

За учителите това е огромно предизвикателство, тъй като те трябва да адаптират методиката на обучение по предметите, които преподават съобразно наличието на едно или повече деца със СОП в класните стаи, без това да се отрази на качеството и ефективността на учебната дейност в класната стая. Често учителите не са достатъчно добре подготвени за това.

За родителите – да привикнат с идеята, че съвместното обучение между деца със СОП и без СОП е неизбежно и че те биха могли да подпомогнат усилията в нелекия процес на съвместно адаптиране на децата със СОП и без СОП едни към други- а за това също се изискват допълнителни познания и умения.

Необходимо е да подчертаем, че не може да има една обща методика на работа с децата със СОП в масовото училище поради две основни причини – първо, подходът към всяко дете със СОП зависи пряко от неговото индивидуално състояние и второ, всеки отделен учебен предмет има своя методика, която учителят трябва да специфизира съобразно състоянието и възможностите на детето. Не може и да се изведат правила и препоръки, които са общовалидни като основа за адаптиране на детето в училищна среда.

НАЙ –ВАЖНИ УСЛОВИЯ ЗА УСПЕШНОТО АДАПТИРАНЕ НА ДЕТЕТО

1. Разбиране към детето със СОП – от страна на учителя, другите деца и техните родители; Приемане на проблемите на детето от родителите му и тяхната пълна съпричастност и заинтересованост.
2. Поощряване на успехите, които постига детето;
3. Проявяване на толерантност от страна на другите деца към тези със СОП;
4. Повече индивидуална работа с детето;
5. Подбор на методи и подходи, адекватни на възможностите на детето;наличие на достатъчно дидактически материали, адаптирани учебни помагала и др.;
6. Работа в екип между ресурсния и масовия учител;
7. Методическа подготовка на учителя за работа с деца със СОП;
8. Добро взаимодействие между родители, ресурсен учител, масов учител,психолог, социални работници, държавен и неправителствен сектор;
9. Създаване на „подходяща подкрепяща среда – материална и духовна, където детето да се чувства сигурно и обичано”;
10. „Формирането на положителни обществени нагласи е важен фактор за пълноценното социално включване на децата със специални образователни потребности и Пиобщаването на родителите в този процес е гарант за успеха му.”

1. Зачимост на взаимодействието с родителите на децата със СОП, интегрирани в масовото училище. Успешността на това взаимодействие зависи от:

-   Информираността на родителите за проблема на детето;

-   Информираността на родителите за това как практически се реализира интеграцията на детето им, начините, по които се работи с него в училище, как то се справя с поставените задачи;

-   Непрекъснатостта на контакта с родителите (ежедневно); оказване на съдействие от страна на родителя на учителя;

-   Индивидуалните разговори с родителите относно постиженията и затрудненията,

-   изпитвани от техните деца;

-   Групова работа с родителите;

-   Посещения на родители в учебни часове;

-   Включване на родители в тържества, празници и други училищни мероприятия;

НЯКОИ ОСНОВНИ ПРЕПОРЪКИ към работата на учителя в клас, в който се осъществява интеграция на дете със СОП, с които трябва да са запознати и родителите и които те биха могли да използват и в домашни условия.

ПРИ ДЕТЕ С УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ

-   Това, което учителят изисква от детето със СОП по-скоро да се показва, отколкото да се казва.

-   При даването на инструкции да се използват по-прости думи и задължително да се провери дали детето е разбрало какво се очаква от него.

-   Да се използват по-скоро предмети, реални обекти, които „детето може да почувства и пипне”, отколкото да се работи с хартия и химикал. Да се прави опит „да се свържат уроците с опита на детето и ежедневния живот”.

-   Когато бъде започната една дейност с детето, тя да бъде довършена докрай и едва след това да се започне друга дейност.

-   Поставените задачи трябва да се разбият на малки части, като детето започне от това, което може и едва след това да се придвижи напред към по-трудните части. Ако детето се затруднява, е добре връщане назад към по-леката част за него.

-   Когато детето постига успех, учителят трябва да не пести поощренията и насърчаванията към него.

-   При изпълнението на поставена задача е добре учителят да насърчава детето да прави повече упражнения, докато усъвършенства изгражданите умения.

-   По възможност е добре децата да развиват умения, използвайки различни материали (напр. развитието на уменията за писане може да става върху пясък, чрез рисуване с пръсти, с тебешири, пастели, цветни моливи).

-   Добре е да се осигури подкрепа от член на семейството, който да прави „домашна работа” с детето, като след това резултатите се преглеждат от учителя.

-   Работа по двойки или в група заедно с друго дете (деца) от класа, което може да подпомогне изпълнението на дейностите от страна на детето с умствена изостаналост също се препоръчва. Децата, които по-бързо се справят с поставените задачи, може след като са готови да помогнат на детето, което работи по-бавно да изпълни поставените задачи.

-   При групова работа учителят е добре да постави такива задачи, че всяко едно дете да има своя принос при изпълнението им съобразно своите възможности,като изпълнението на задачата на детето с умствена изостаналост да има своята значимост за цялостния резултат и тя да бъде поставена така, че то да изпитва удоволствие от работата върху нея

ПРИ ДЕТЕ С АУТИЗЪМ

-   Учителят е по-добре „най-напред да се присъедини към фокуса на внимание на детето”, а не „да очаква, че детето ще се присъедини към вниманието на възрастния”.

-   Учителят е добре „да коментира дейността, с която детето се е ангажирало, или, особено за децата, които не говорят, да се присъедини към тази дейност”. По този начин ще бъде по-лесно да се привлече вниманието на детето.

-   Учителят трябва да е сигурен, че детето е разбрало задачата, която поставя и да изчака, докато получи отговор (времето за това може да е повече, отколкото при другите деца), т.е. нужно е търпение.

-   Не може да се разчита на директното даване на инструкции на децата, както и на настояването те непременно да се придържат към изпълнението на задачата. Необходимо е с детето да се работи пряко, като се следят неговите реакции и участие в комуникацията (вербално, чрез знаци).

-   Учителят трябва да се съобрази с това, че децата с аутизъм се включват трудно в неструктурирани игри с връстници (например по време на междучасие, в свободно от учебна дейност време). Ето защо включването на детето с аутизъм във взаимодействие с връстници трябва да става в дейности със структуриран характер (т.е. да се работи предварително с него относно задачата, която трябва да изпълни с децата и то „да учи от групата как да изпълни задачата с другите”).

-   Учителят трябва да има предвид, че детето с аутизъм „се съпротивлява на промените в рутината и се ангажира със стереотипно повтарящо се поведение”. Това естествено може да предизвика негативизъм при предлагането на промяна в дейността.

-   Когато се предлага задача за изпълнение на детето с аутизъм, тя трябва да бъде достатъчно добре структурирана – детето трябва да разбере „какво да прави, къде, кога, как и кога да приключи”.

-   Препоръчва се учителите да разчитат не само на устното говорене, а да използват „писмени или с образи инструкции”. Когато говорят, е добре да използват „кратки изречения с достатъчно паузи между тях”.

НЯКОИ ПРЕПОРЪКИ КЪМ РОДИТЕЛИТЕ

Какво биха могли да направят родителите, за да се развива детето в позитивна насока , въпреки проблемите , които среща в училище .

1. 1.Не губете надежда ! Когато с детето се работи – винаги има напредък.При наличието на подкрепа от околните и усърдна работа от страна на детето ,неговите затруднения биха могли до голяма степен да се компенсират .
2. 2.Не упреквайте себе си и своите деца за проблемите .Гневът , тревожността и чувството за вина не могат да помогнат, те изтощават емоционално и увеличават стреса , на който са подложени родителите. силията на всички би трябвало да бъдат ориентирани по посока на намирането на подходящи форми на подкрепа и откликване на специалните нужди на детето .
3. 3.Приемете детето си такова, каквото е . Приемайки детето с неговите силни и слаби страни ,родителите дават шанс то да се чувства обичано , а това на свой ред прави успеха по – реалистичен .
4. 4.Обяснете на детето защо му е трудно. За самото дете е важно да знае, защо трудностите, с които се сблъсква в училище, му пречат да се справя, подобно на връстниците си .То само забелязва , че при него е налице нещо по – различно, на базата на което прави някои изводи за себе си .В този смисъл, едно обяснение, съобразено с възрастта , е наистина наложително .
5. 5.Потърсете помощ своевременно. Колкото по – рано бъде изяснен проблема , толкова по – скоро ще бъдат предприети и съответните мерки за неговото преодоляване, а това само по себе си увеличава шансовете за успех .
6. 6.Помагайте на детето да бъде самостоятелно, не го правете зависимо. Ако родителите се ,, въздържат” и оставят децата сами да се справят, много скоро това ще се увенчае с успех , от който ще спечелят всички. Прекаленото обгрижване от страна на родителите би могло да навреди, тъй като по този начин децата заживяват в нереален свят и стават зависими от околните .
7. 7.Възлагайте задачи и изисквайте изпълнението им . Независимо от всичк, от ДЕЦАТА трябва да се изисква и да им бъдат възлагани задачи при условия , валидни за всички останали , поемайки отговорност за тях .
8. 8.Намирайте винаги време и желание за общуване с детето. Ежедневните 10 минути , посветени на тях, различни от подготовката на домашните или уроците, свързани със занимания, приятни и за двете страни, ще подобрят значително отношенията помежду им и емоционалния климат в семейството .
9. 9.Откривайте силните страни на вашето дете и ги развивайте. Родителите най – добре познават своите деца, разкривайки техния подчертан интерес или талант в определена сфера , те предоставаят на детето си нов шанс за успех .
10. 10.Мотивирайте децата за участие в странични дейности. Рисуването, реденето на пъзел , плуването или карането на колело, са само една част от заниманията , които биха могли да се реализират съвместно с детето. Язденето, ските , скейтборда или друг вид спорт , стимулират общата моторика и двигателната култура на децата .

От родителя се очаква да помогне на детето да открие и изпита удоволствие от разнообразните занимания. Веднъж убедени, че успехът е възможен, децата по – лесно ще открият неговия смисъл и ще изминат пътя до следващото си постижение.

ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. „Наръчник за учители и специалисти ; методики за работа с деца със СОП”

Издание на Сдружение „Младежки форум „, Разград, 2012

1. Психологично консултиране на деца , юноши и родители – Диана Циркова , Издателство Център за психосоциална подкрепа , София 2007
2. Електронно училище за родители