Накратко за аутизма
През 1943 г. детският психиатър Лео Канер съобщава за 11 случая на ново умствено разстройство, напълно различно от известните дотогава. Скоро след това му дават името аутизъм. Първите случаи са установени скоро след въвеждането на масовите имунизации в САЩ срещу магарешка кашлица.
Механизмите, по които аутизмът възпрепятства обработката на информацията в мозъка, не са докрай изяснени. Увреждането влияе върху способността на човека да общува и да си взаимодейства с останалите. Признаците се появяват още в първите 3 г.Интересът към заболяването расте заради зачестяващите през последните 30 г. случаи. Момчетата биват четири пъти по често засягани от проява на болестта от момичетата. Децата може да изглеждат напълно нормални до 30-я месец.
Всеки аутист е различен, при тях няма еднакви клинични прояви.
- Основна характеристика на хората с тази диагноза е изключителната затвореност в себе си, склонност към самота и силен страх от външния свят.
- Част от децата не говорят изобщо, други казват отделни думи, повтарят заучени реплики, рецитират стихове, пеят песни.Но нито едно от тях не осъществява вербален контакт. Повтарят многократно фрази, дочути от другите, реклами или просто последната дума, произнесена пред тях. Обичат да гледат едни и същи предавания.
- Една част са хиперактивни и деструктивни – те нараняват другите и себе си – други са много спокойни, не правят нищо. Основната разлика между хиперактивни и аутистични деца е, че при хиперактивните деца родителите имат контакт с детето си – то разбира всичко, служи си с пасивна реч преди да се появи активната реч.
- Почти всички са с капризен апетит, някои не растат и не наддават на тегло, имат хронично разтройство или запек.
- За всички е характерна липсата на зрителен контакт – децата не поглеждат този, който им говори. Поради тази причина родителите и лекарите в незнанието си, смятат, че децата имат проблем с очите или ушите..
- Децата аутисти обикновено са красиви, с малко отнесено изражение на лицето. Често стъпват на пръсти и в резултат на това имат леко поклащаща се походка.
Трудностите тръгват още от поставяне на диагнозата. Това се дължи на факта, че понякога симптомите при аутистичните деца са сходни с тези на умствено изостаналите или глухи деца, а общопрактикуващите лекари често нямат познанията, за да ориентират родителите към детски психиатър, и те минават през всякакви специалисти - от „уши, нос и гърло“ до невролог.
При всеки човек разстройството протича много индивидуално, а симптомите са различни в различните възрасти. За поставяне на категорична диагноза е необходим екип от детски психиатри, логопеди и психолози, които да са с богат опит в областта, а такива реално има само в университетските болници в големите градове.
Ранното откриване може да подобри прогнозите, макар че медицината още няма рецепта за пълно излекуване.
Трите основни симптома
Според класификациите на психичните заболявания МКБ-10 основните симптоми при аутизма са:
1) нарушение в социалните взаимоотношения:
- неспособност за установяване на отношения с връстници (силно изразена липса на интерес към връстници, липса на приятелства; детето се усамотява, не търси контакти с другите деца) ;
- неспособност на детето да управлява социалните си контакти чрез невербално поведение (няма зрителен контакт дори с близките си; не реагира при повикване, не се усмихва и др.)
2) нарушения на речта и езика. Преди появата на аутизма като състояние(синдром) при децата, някои от тях говорят и се държат нормално. Родителите не могат да си обяснят как така детето им изведнъж спира да говори и да реагира на нещата, които го заобикалят. При други, липсата на говор и реакция се проявява от самото начало на неговото развитие.
- речта липсва или е неразбираема за околните ;
- липсва спонтанна имитация на действията на другите ;
- повтаря думи, без да разбира смисъла им.
3) стереотипен, повтарящ се репертоар на действия и интереси. Много от децата аутисти извършват повтарящи се движения. Като пример може да се посочи сплитането на плитки с косата, или поведение опасно за тях – често си удрят главата в стената, хапят себе си и околните.
- стереотипни и повтарящи се маниеризми (въртене на пръсти пред очите, люлеене върху стол, подскачане и др.) ;
- извършва стереотипни, необичайни действия, трудно понася смяна на обстановката; играе по един и същи начини с едни и същи играчки и др.п.
Възможните причини
Все още не е известно какво причинява състоянието аутизъм, но е ясно, че то е поведенческа експресия на неврологично разстройство.
Няма единно мнение за причините за аутизма, в различни изследвания и побликации като възможни се посочват :
Ваксините
Има две теории, които свързват ваксините и аутизма. Според първата теория ваксината за заушки и рубеола може да причинят вътрешни проблеми, които да доведат до появата на аутизъм. Според втората теория живачният консервант, който се съдържа в някои от ваксините /тимеросал/, може да се свърже с аутизма.
Замърсената околна среда.
Има някои фактори на околната среда, за които се смята, че имат връзка с увеличаващите се случаи на аутизъм. Тук трябва да се отбележи, че нито един от тези фактори нe може да причини аутизъм самостоятелно или ако детето няма генетично предразположение. Колкото по-сериозна е генетичната предразположеност при децата, толкова по-малко фактори от околната среда са необходими, за да доведат до състояние на абнормност в организма.
Токсикацията
Шокиращо е да осъзнаем, че пием замърсена вода, дишаме мръсен въздух, храним се с храни, които са пълни с химикали. При бъдещите майки всички тези химикали за съжаление увреждат както организмите им, така и тези на неродените им деца. Редица учени през последните години изследват тези въпроси и достигат до изводите, че милиони деца по света имат обучителни трудности, понижен коефициенент IQ, деструктивно и агресивно поведение под въздействието на токсините. Изследвания сочат, че когато детето има генетично предразположение, в комбинация с токсикация на организма, това причинява около 25 % от всички нарушения – това включва и аутистичния спектър. Също така е много шокиращо да разберем, че имунната система на деца, които са генетично предразположени, може да бъде увредена от тежки метали като живак и олово.
Проблеми с имунната система
Има някои данни, които сочат, че има абнормности в имунната система на децата с аутизъм. Наличието на автоимунни разстройства в семейства с дете с аутизъм е по-високо в сравнение с това в общата популация. Автоимунното разстройство е такова, при което тялото образува антитела срещу себе си и атакува само себе си.
Гъбични инфекции
В човешкото тяло гъбичката Candida albicans, която по принцип се открива по кожата, в устата, в интестиналния тракт и във вагината при здрави индивиди, е част от защитния механизъм на тялото срещу нежелани бактерии. През 1980г. са публикувани доклади, изказващи предположението, че някои деца имат инфекции, в следствие на candida и по-късно развиват аутизъм. Все още предположението, че гъбичните инфекциите причиняват аутизъм, не е ясно доказано и детайлно изследвано.
Чест прием на антибиотици
В следствие на това в организма се получават много резистентни на антибиотици микроорганизми, които трудно могат да бъдат контролирани. В нашите тела има много бактериални и гъбични колонии някои, от които полезни, а някои вредни. Когато приемаме антибиотици, ние унищожаваме и двата вида, но унищожавайки полезните микроорганизми, даваме възможност на вредните да вземат превес. Това води до увеличаване на гъбичните инфекции. Затруднява се функцията на разграждане на храната до вредни вещества и това силно повлиява аутистичното поведение.